Гложенският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, Област Ловеч, на 12 км от град Тетевен. Манастирът се намира на 870 метра надморска височина. Разположен на източния склон на планинския рид Лисец от Западния Предбалкан, под връх Камен Лисец, висок 1 095 метра надморска височина, и на 3 км югозападно от село Гложене.         Основан е в началото на XIII век, през 1224 година и реконструиран през XV—XVI век.         Легенда разказва, че през ХIII в. по тези места намерил убежище киевският княз Георгий Глож, дошъл от Южна Русия, гонен от татарските орди. Асеневци му оказали гостоприемство. Князът основал селото Гложене и започнал строителство на манастира. Първоначално той трябвало да се нарича "Преображение" и се намирал в местността над селото, наречена Градището, където и днес личат останки от старите му постройки.         Когато завършили манастира, стените на сградата започнали да се рушат, а чудотворната икона на св. Георги, която русите носели от своята родина, изчезнала. По-късно била намерена на скалата в подножието на връх Камен Лисец. За княза това било знамение, че именно на това място трябвало да бъде вдигнат манастира. Нова сграда била построен там, а на манастира дали име "Св. Георги Победоносец".         Манастирът се състои от черква и жилищни сгради. Жилищните сгради са построени през 1858 г., а впоследствие са реконструирани. Те сключват около черквата затворен отвсякъде двор, което, както и спускащите се от три страни отвесни скали му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък. Особено интерес представлява оформянето на апсидата с необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша. Трудно е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. дяконни ниши.Така, както е оформена - като ниска дълбока дупка, в нея могат да се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските дяконикони.         Манастирът е поддържал два метоха в с. Малък извор и в Ловеч, в които са се помещавали килийни училища - много популярни за времето си.         Гложенският манастир е тясно свързан с всички исторически събития в България през годините на неговото съществуване.         В края на XVIII и началото на XIX век манастирското братство развива голяма просветна дейност. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско евангелие от 1716 г. Манастирът се слави още и с храмовата си икона "Св. Георги Победоносец", която според сказанието е донесена от княз Глож.         Прочутата чудотворна икона на Св. Георги (ХІІІ в.), донесена от княз Глож от Киевско-Печорската Лавра в манастира, сега се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата има нейно копие.         За някогашната манастирска църква се разказвали чудеса. Тя била от ХIII в. - чудно красива с неповторим резбован иконостас. Вътре цялата била изографисана от прочути майстори зографи. Била истински шедьовър на средновековното българско изкуство и архитектура. За съжаление цялата се срутила до основи след земетресение през 1913 г. и на нейно място била построена нова с площ от 66 кв. м.         От някогашното чудо успели да се запазят само тунелът отдолу в западната страна, през който се влизало в манастирската сграда, и чудотворната обкована със сребро през 1826 г. икона на св. Георги от ХIII в., както и малка част от олтарните двери на стария иконостас. Разказва се, че в черквата била намерена вкопана в скалата гробница.         Манастирът е бил посещаван от Васил Левски, който основава революционен комитет в с. Гложене. Тук заслужилият духовен, политически и културен деец е държан при изключително тежки условия в продължение на девет месеца през 1893-94 г. Сега килията му е превърната в музей. Скривалището на Левски е също запазено.         Понастоящем манастирът е постоянно действащ мъжки манастир, обявен за паметник на културата.         Близо до манастира е пещерата Моровица, която със своите 3025 м подземни галерии е сред най-дългите в България. Добре маркирана пътека минава през благоустроената и превърната в отлично място за почивка манастирската чешма и през красивата ливада Маневица. Тя е в подножието на вр. Лисец и от нея се открива прекрасна панорама - от манастира, през долината на р. Вит и с. Гложене, Васильовската планина, до скалните масиви над гр. Тетевен и върховете Вежен и Козята стена в Стара планина.В Моровица един от пионерите на българската археология Рафаил Попов направи разкопки и откри следи от праисторическия човек, живял тук през старокаменната и каменно-медната епохи.